Синът ми ме натиска за китара от детската градина. По ред причини не исках да му взимам, пък и се оказа скъпо. Но нещата все някога се обръщат, така че в края на краищата се реших и му взех, та даже предплатих уроци за нея. Всичко това със заем до заплата.

Спомените от младостта си казват думата

Синът ми тази година е шести клас. Вече не е малкото сладко момченце, има си нови интереси. Изобщо, някак си твърде рано за мен, сякаш започна да възмъжава. Именно това дръпна спусъка и на купуването на китара. След като сигурно за хиляден път в последните години ми се примоли, някак си не можах да му откажа. Представих си го един ден с китара край огъня и как компанията го слуша в захлас или пеят заедно. Май истината е, че някак се върнах към моята позабравена младост. Аз не съм свирила на китара, е, знаех няколко акорда. Но в компанията имахме двама – трима китаристи, басист, барабанист. Почти никой от тях не се разви професионално, но по онова време ни беше просто весело.

И така започна въпросното издирване на китара – кухарка, разбира се, първо с нея се почва. Пък и за електрическа сам да си събира пари. Цените варират драстично – може да намерите акустична китара и за 50 и за 350 лв., при това на старо. Само дето аз нямаше как да разбера тия от 50 лв. читави ли са. След известно проучване и през Фейсбук, намерих една за 100 лв. от приятел – купувал я за дъщеря си, но нея така и не я грабнало за дълго.

Със заем до заплата като начин за дисциплиниране

Следващата задача бяха уроците. Пак така през приятел намерихме едно момче, което даваше уроци на частно (иначе по ирония е математик. Даже си мислех дали пък не може да съчетаят музикалните уроци с математически). Взимаше 20 кинта на урок, по два пъти седмично – 160 лв. за месец, горе – долу. Значи общо 260 лв., обаче тая сума в края на месеца, при това септември, ми е нанагорно. И понеже се познавам и имаше опасност да отложа или изобщо да се откажа в момента, в който синът ми ме ядоса, реших да взема заем до заплата.

Да, знам че не съм била длъжна да предплащам уроците накуп, но така застраховах друг риск. Дребният ми пораснал мъж да се разлигави и да реши, че няма да ходи. Като съм дала вече пари, ще ходи, да не говорим, че съм му ги финансирала със заем до заплата, а не с някакъв свободен и излишен ресурс. Засега си ходи с удоволствие, даже си намери още уроци в Ютюб, но ще видим.

Снимките са илюстративни. Заглавията са на редакцията.

Имаш история и искаш да я разкажеш? Използвай формата по-долу.