При нас свекървата беше взела някакъв онлайн кредит, който после не можа да върне. Та се наложи ние да се оправим с това. Макар да нямаше някакви сериозни последици, освен че ни обърка финансовите планове за три месеца.

Не съм особен фен на безразборното теглене на кредити, макар че самите ние имаме ипотечен. Но той не е взет с някаква глупава цел, а за да осигурим жилище за нас и децата. Искам да кажа, че е различно все пак. И както в повечето семейства, моя милост има известен проблем със свекървата. Тази жена често живее в някакъв измислен от нея свят. Обожава сина си и много се гордее с него, не че няма защо. Но непрекъснато се налага да й обясняваме, че въпреки иначе стабилното положение не живеем в разкош, просто защото имаме и доста разходи – по апартамента, по децата и прочее.

Пенсионерите „тук“ и „там“

Мъжът ми обаче най-редовно я спонсорира и нея. Вярно е, че пенсията й не е впечатляваща, ама и тя не се простира точно според чергата си и харчи като малко дете понякога. Един ден разбрахме, че въпреки всичко е решила да вземе онлайн кредит, получила го е, изхарчила го е за някаква пенсионерска екскурзия до Охрид с приятелки, и после със сина си се е разбрала да го върне. Така де, разбрала се е… Поплакала му е, как на запад пенсионерите обикалят света, а тука парите за нищо не стигат. Един вид, има право и тя да отиде на екскурзия. Затова взела и онлайн кредит. Според мен с напълно ясното съзнание не само, че няма да може да го върне, но и че ние ще трябва да го направим вместо нея.

За децата и родителите

Мъжът ми се опита да го запази в тайна и си е мълчал няколко дни. После, естествено, се наложи да ми каже при един разговор за парите на семейството. Добре, че беше тримесечен. Но честно казано изобщо не се трогнах от цялата сълзлива история за тъжния пенсионерски живот. Да не би да трябва ние да живеем и работим, за да може тя да се разхожда? Да, знам, че ще кажете, че родителите са ни отгледали и сме им длъжни, но пък аз не съм на съвсем същото мнение. Не мисля, че трябва да й финансираме удоволствията за наша сметка, да пропуснем младостта и да се надяваме, че като остареем, ще получим същото отношение и от нашите деца.

Снимката е илюстративна. Заглавията са на редакцията.

Имаш история и искаш да я разкажеш? Използвай формата по-долу.