Действието на тази история се развива преди няколко години. След неочаквано събитие развих психологични проблеми, които после трябваше да лекувам, а знаете, че посещението при специалист е скъпо и продължително. Част от него съм финансирала с бърз кредит, няколко пъти, и затова пиша тук. Иначе ми се иска просто повече хора да прочетат, за да знаят, че няма нищо срамно в това. Все едно да се притесняваш, че те боли зъб.

Неочакваното „отключване“

Помните ли пернишкото земетресение през 2012 г.? Живея в село, югозападно от София. Макар че работя в столицата, така и не се преместих да живея в града. Приятно ми е да се прибирам сред природата, макар че понякога трафикът и пътуването са доста натоварени. Земетресението се усети доста силно при нас, даже на едно място ни се напука мазилката. Още помня стресът, с който се събудих. Как изтърчах навън по пижама. Майка ми и баща ми също се събудиха и излязоха. Всички бяхме уплашени, доста. Проблемът при мен обаче не утихна. Постоянно след това имах чувството, че земята под мен се люлее. Други хора споделиха, че и при тях е така, но после отмина. При мен не се получи така. Събуждах се в паника, не можех да дишам, умирах от страх, сърцето ме болеше. Заприличах да тревожна кошута, която се стряска при всеки шум. По принцип съм весел и отворен, общителен човек, и дори не заподозрях какво се случва. Винях земетресението. Разказвах наляво и надясно какво се случва с мен, докато на хората не им писна. Колежка обаче ми каза, че това й приличат на паник атаки. Да съм ходела на психолог.

Бърз кредит, щом се налага

Нямах много възможност да си позволя този лукс. Реших, че ще си запиша един час, за да видя какво ще се случи. Порових в интернет и се спрях на някаква дама, с която вече сме почти приятелки. Като отидох, тя констатира същото – паник атаки, само дето ги наричаше с по-мекото тревожни атаки. Дадох си сметка, че с едно ходене няма да мина, а едномесечното ми се равняваше на 360 лв., ако спазвам препоръката да ходя два пъти в седмицата. Това с намалението да платиш накуп. Казах, че ще се обадя и тръгнах посърнала.

Хич не ми се искаше да взимам бърз кредит за такова нещо. Та аз тепърва свиквах с мисълта, че се налага да ходя на психолог! Но накрая реших, че не мога да живея живот в страх, да се будя постоянно и да ме свиват гърдите в разни изненадващи моменти. Така че именно това направих – взех бърз кредит, поне за първия месец. И започнах редовни консултации, които мога да кажа, че не само ми „спасиха“ живота, но и драстично го подобриха. После само още веднъж се наложи пак да взема бърз кредит. Сега ходя по-рядко, но чета и доста по въпроса. Не е страшно, да знаете. Ако сте като мен, по-добре отидете при специалист, вместо да живеете в агония.

Снимките са илюстративни. Заглавията са на редакцията.

Имаш история и искаш да я разкажеш? Използвай формата по-долу.