Ще започна с уточнението, че съм млада пенсионерка. Така де, по всички параметри – хем наскоро се пенсионирах, хем душата ми е млада, хем и възрастта не е чак толкова сериозна, по мои изчисления трябва да имам поне 2- 3 десетилетия живот още. Освен това трудно стоя на едно място, така че дошлата с пенсионирането скука определено не е за мен. И така се роди планът: Взимам бърз кредит, изкарвам курс по английски и отивам при дъщерята в Лондон. Там, между другото, смятам и да поработвам.

Вдовица съм от почти 15 години. С една единствена дъщеря, която преди няколко години замина за Великобритания да учи, а сега и работи там във финансовия сектор. В началото пак беше тежко, но още работех и общувах с колеги. След пенсионирането обаче всичко стана нетърпимо. Освен скуката, за която споменах, налетяха и куп други беди. Тъга, най-вече. Ако не мога да си върна съпруга, то поне може да съм с дъщерята.

Отивам в Лондон!

Говорих с нея вече и тя няма против, даже се зарадва. Благодарение на днешните технологии се чуваме почти всеки ден – с видео по скайп. Точно така, знам как се използва това нещо. Знам как се използва и интернет, така че там си намерих курс по английски, другият месец започва. Нямах пари, затова взех бърз кредит да си платя уроците, но и без това дъщеря ми каза, че ще прати пари за него, както и за билети, като му дойде времето.

Спомням си как ми хрумна радикалната идея. Обяснявах на щерката по скайпа как се готви нещо, а тя пуфкаше (така и не стана добър готвач от нея). Накрая казвам: „Ей, ще хващам самолета, та да дойда да ти сготвя там, как живееш – не знам“. А тя ми отговаря, че това е страхотна идея и взехме да се смеем. После обаче нещо взе да ми човърка под лъжичката и си казвам: „Бе аз що верно не отида там“. И така започнах да си задавам въпроси.

Какво ще правя с жилището? Реших да не го продавам или давам под наем, все пак всичко се случва. Но вече съм подарила на приятелки растенията и скоро ще купя найлони да го зазимя. Поне котка нямам вече, почина и тя, че щеше да ми е мъчно за нея. После се питам: Ами аз какво ще правя там, като почти бъкел английски не знам? Това е то, толкова години бях женена за филолог, но самата аз чужд език нямам. Еми като не знам, ще го науча, казвам си. Да, ама като видях цените на курсовете, то свят ми се зави. И от там, бърз кредит. Бързо ми трябват парите, затова. Пък и непрекъснато им гледам рекламите по телевизията, то какво друго да му хрумне на човек.

И с план за нов живот

Аз няма да го науча английския за един месец, но мисля, че поне колкото да мога да купя брашно в магазина все ще става. Там ще си уча, щерката ще помага. Тя ще ми помогне и да си намеря почасова работа я като домашна помощница, я да гледам стари хора (майтап, а, стара жена ще гледа стари хора). Иначе не ме блазни толкова мисълта по цял ден да стоя у дъщеря ми и да въртя баници. Знае ли човек, после мога даже собствено апартаментче или нещо такова да си взема под наем. Като истинска лондончанка.

Снимката е илюстративна. Заглавията са на редакцията.

Имаш история и искаш да я разкажеш? Използвай формата по-долу.