Искам да ви разкажа, как спретнах една яка изненада на мъжа ми, който наскоро навърши 30 години. За целта взех тайно кредит без трудов договор, защото съм по майчинство с два дребни фъстъка и мъжът ми издържа семейството. Всъщност, около този факт се въртят и всички причини да има парти изненада.

Просто обикновен ден? В никакъв случай!

На първо място с финансите сме на ръба. Мъжът ми взима добра заплата, но аз съм минималното майчинство, а двете деца си искат разходи.

Точно заради затегнатата ситуация мъжът ми изобщо изключи темата за купон за рождения ден. Обяви, че няма нито пари, нито настроение да празнува и че трийстата годишнина е просто ден като всеки друг.

Проблемът с настроението е, че в работата го счупват от бачкане. Говорили сме след време да се огледа да я смени, но засега не смее да прави рискови ходове. Той не е много мрачен човек, но често просто го виждам как е на ръба на силите и волята си.

Затова и реших въпреки всичко, че ще има купон. И тъй като ме беше отрязал, остана да е изненада. Естествено първо се зачудих с какви пари ще стане. Мислех дали да не събера тайфата вкъщи. Обаче в една къща с две малки деца (едното бебе), знаете какво е положението – не е много за пред хора. Още по-малко имах желание после да чистя, честно казано. Затова реших да рискувам и да се пробвам с кредит без трудов договор. Пробвах на две – три места и, честно казано, малко учудващо, но ме одобриха. Просто обръщат внимание на общите доходи, а аз съответно обясних, че в домакинството мъжът ми внася по-голямото количество пари.

Перфектната организация

После трябваше да организирам всичко тайно. Първа задача – кой ще гледа дребните. Имах да избирам между свекървата и майка ми и се спрях на второто, заради по-малката вероятност от теч на информация. После започнах да се свързвам с приятелите по телефона. Важно условие, защото вкъщи ползваме един компютър и можеше мъжът ми случайно да прочете някой чат иначе. Избрах и любимия бар, близо до нас, където ни познават и веднага се навиха да ни направят малка отстъпка за сметката. С балони, цветя и подобни глупости не съм се занимавала, в нашата компания не сме по подобни неща. Но приятелите се бяха „погрижили“ и имаше фенска заря. Аз и тези гърмящите не ги обичам много, но пък беше весело.

В деня на рождения ден, който по щастливо стечение на обстоятелствата се падаше петък, още по обед обявих на моето момче, че съм уговорила предаването на децата за вечерта и да излезем за по бира в бара. Той в първия момент се задърпа, първо щото си беше наумил да не празнува, второ, защото имаше опасност да срещнем познати и да „се наложи“ все пак да почерпи. Успях да го убедя някак си, но май този разговор трябваше да го оставя за вечерта и да е пред свършен факт. Останалото го бяха свършили приятелите ни вместо мен – бяха се изпокрили, изскочиха с викове „ЧРД!“ и се получи доста готино.

Тук идва още един труден момент, за който да се помисли: признаването, че съм взела кредит без трудов договор. На въпросите му отклонявах с: „Ще ти обясня после, забавлявай се сега“. И практически изчаках малко да пийне и да влезе в готино настроение. После му казах за кредита без трудов договор, но той махна с ръка и обяви, че „Права си, този живот трябва да се живее“. Та така си спретнахме ние готиното купонче.

Снимките са илюстративни. Заглавията са на редакцията.

Имаш история и искаш да я разкажеш? Използвай формата по-долу.